[BG]   EN   RU  

 
Рейтинг: 3.00
(6903)
Глог
Видео

БЛОГ АРХИВ
«« юли 2017 »»
Пн Вт Ср Чт Пт Сб Нд
          1 2
3 4 5 6 7 8 9
10 11 12 13 14 15 16
17 18 19 20 21 22 23
24 25 26 27 28 29 30
31            


Лични файлове Фото Галерия

Глог 10:51
« Обратно
Вземи в gLOG
Нецензуриран вариант на ПОСЛЕДНОТО в живота ми интервю във в. "Седмичен жълт труд" от 19 декември 2013 г
Емил Измирлиев, обикновен български писател, на 60 години
„ПРАВИ ДОБРО, КАКВОТО И ДА СТАВА, Е МОЕТО ВЕРУЮ В ЖИВОТА!”
Едно интервю на Таня Пушкова
Г-н Измирлиев, първо да Ви честитя 60-годишнината, да сте жив и здрав, а другото ще го напишете! Как е 60 години по-късно!
За тези, които ме познават, е ясно, че винаги съм се чувствал на 14 години. Всяка година си обещавам да порасна и все не успявам. Вероятно защото съм запазил съм детското в себе си и това ми помага по-лесно да общувам с дъщеря си Христиания, която е на 12. Засега никой не ми вярва, че съм станал на 3 по 20, защото всъщност съм на 4 по 15. Интересното е, че на такава странна възраст човек си прави равносметка и така установявих за себе си, че и преди, и сега на 60 , все още с детско любопитство изучава света. А прекрасното чувство за хумор, което отгледах в себе си, ми позволява да погледна иронично и откъм смешната им страна и най-трагичните неща, които ми се случват в живота! Нещо повече – вече съм твърдо убеден, че това е здравословният подход към странностите, които ме заобикалят в България – страната на абсурдите...Помага ми да не се чувствам като дете, изгубено сред хората, което не вика „Мамо, мамо, ела, страшно е!”, а най-спокойно се любува на едно цвете, примерно! В моята компания е 12-годишната ми дъщеря Христиания, която с лекота и завидно безгрижие си фантазира разни работи и така се забавляваме, докато се готвим за следващия учебен ден в шести клас, защото, ще призная без бой - това вече наистина си е сериозно упражнение, с което се справяме с лекота, вероятно защото съм, не само обикновен български писател, а и обикновен инженер, както се казва, две в едно, което, повярвайте ми, наистина помага!
Г-н Измирлиев, никога не сте били от «кротките» журналисти. През 1997 заради Ваше разследване братя Галеви са ви търсили, за да ви бият. Това ли ви накара да се откажете от професията? По това време Вие бяхте и първия кореспондент от Пиринския край на вестник «Демокрация», после напуснахте вестника, предричайки: «От СДС няма и помен да остане» Кои бяха първите симптоми, родили тази прогноза?

Не съм сигурен, че съм първия кореспондент на вестника, но съм единственият, който е работил с мерак тази работа и не случайно за около пет години успях да публикувам близо 9 000 материала, а имам и някои рекорди, достойни за Книгата на Гинес – 2312 материала за една година във всичките 365 броя, 310 материала за един месец и 23 материала в един брой! Сега не мога да си представя, че ще се навия да свърша толкова много работа за хора, които пет пари не даваха за вестника и за хората, като мен, които работеха в него. Напуснах и вестника, и журналистиката, защото атмосферата във вестника и поведението на политическата сила, която го издаваше – СДС, нямаха нищо общо с моя начин на мислене. Нямаше да се уважавам днес, ако не бях го направил. Още тогава казах, че от СДС и помен няма да остане и, за съжаление, се оказах прав. Напуснах, защото разбрах, че този вестник няма да го бъде. „Демокрация" беше вестник на омразата и ненавистта. Там имаше вътрешен отдел, който аз шеговито наричах „Отдел за ненавист и омраза", защото в него по цял ден мразеха някого. Решаваха си и казваха - „Сега ще мразим Стефан Цанев, защото е казал нещо лошо за СДС". Пишат срещу него един месец, докато, примерено президентът Петър Стоянов каже - „Стефан Цанев много готин писател" и те започват да го харесват и да пишат хубави неща за него.
Когато главен редактор беше Енчо Мутафов, а после Панайот Денев, имах сериозни разследвания и материали. След това дойдоха двамата агенти на ДС - Иво Инджев, който само пощипваше репортерките и Атанас Свиленов. Последният по много перфиден начин се опитваше да спира материали, които не са му изгодни. Пример за това е една дописка, която написах за столична болница. Не бяха приели човек и той, доколкото помня, беше починал отпред. Свиленов ме извика и ми каза - „Знаеш ли, че от тази болница ни купиха факсовете в редакцията? И ни дават стаи да си правим събрания на СДС". После стана ясно, че всъщност неговият брат бил началник там.
В един ужасен за вестника ден дойде Невен Копанданова. Шефовете на СДС я чакаха като топъл хляб. По-късно разбрах, че навремето е била известна с това, че над 10 години е работила в отдел „Писма на читатели" на „Кооперативно дело" и е отишла там с щатната си бройка от ЦК на БКП. „Голяма" демократка, изпратили я в САЩ на някакъв курс и ние я чакаме да дойде, за да стане главен редактор. Странното беше, че се знаеше предварително , че не може да работи с хора, ама на ръководството на СДС не му пукаше! Пристигна и за една година изгони 99% от хората и ги смени със свои. При напускането ги заплашваше да не се отварят устата какво става във вестника и защо ги е изгонила, че щяло да стене лошо. Мен пък епрекъснато наказваше за разни неща и ми свиваше комисионните от рекламите, които носех на вестника. Според нея те си идвали сами, а моята заслуга била нулева. Един ден дадох на шефката на рекламата списък с рекламите за миналата година и един празен лист - носи ги на Копанданова да види колко реклами съм намерил, а празният лист ще бъдат рекламите, които ще намеря отсега нататък. Преназначаваше журналистите на всеки три месеца в абсолютно противоречие на всякакви трудови закони. Така можеше по-лесно да уволнява. Аз обаче напуснах на 30 ноември 1997 г. сам и тя обяви, че съм правел демонстрации. Поводи за напускането ми имаше много. Веднъж се оказа, че Иван Костов бил в моя район и казал нещо, пък аз не съм го написал. Отишъл в Благоевград и съобщил, че от служебното правителство на Стефан Софиянски, Богомил Бонев ще остане и в това на ОДС. Било страхотна новина. И ме наказа с 5 лева, а заплатата ми беше 45 лв. Много оригинално нейно хрумване беше да кара кореспондентите от страната да идват до София да си взимат заплатите. А като дойдат ги питаше - „Ами, ако сега стане нещо във вашия район, как ще го разберем?". "Ще го науча - има откъде", казвам аз, а тя - "И аз оттук мога по телефона. Пет пари не даваше за кореспондентите, защото за нея те могат да се сменят като носни кърпички. Уволни една колежка, защото от СДС написали донос, че си купува скъпи парфюми.
Най-интересен от лидерите беше Иван Костов. Като депутат беше много любезен, а след това, като лидер на СДС стана много високомерен и отмъстителен. В началото не можеше да говори, аз съм му писал първата политическа реч, излязла във вестника, след едно събиране на СДС в Боровец!. Веднъж имаше посещение в Сатовча, а аз с него, да го отразявам. Отказа да ме качи в колата. На автостоп стигнах. Той отиде при хората и започна да им обяснява колко бил скромен, как нямал кола. Но един човек му каза - „Как нямаш кола, бе? Я виж, пет автомобила теб чакат отпред". Тогава го видях за първи път да си изпуска нервите. Това се случва точно, когато стана премиер - през 1997 г. И най-страшното в СДС се случи, когато взеха властта през 1997 година. Тогава започна едно самоизолиране. Веднъж, когато Костов пак беше в Благоевград попита ръководството на СДС за мен - „И тоя ли иска да стане общински съветник?" - и КС на СДС гласуваха да ме махнат от листата. Един път той отиде в Сандански, а хора от града и околните села дошли да се срещнат с него. Седнах на едно столче на кръглата маса и започнах да си записвам. Костов се обърна към мен и каза - „Стани оттам! Това място не е за теб!". Започваше да си изпуска нервите. В „Демокрация" лошото също се видя колко му е дарата. Тогава там работеше Люба Манолова, която започна да прави много разкрития за мутрите, а СДС явно вече бяха в комбина с „Мултигруп". Манолова я уволниха набързо. Тя ми е казвала, че Иван Костов лично я е предупреждавал да спре да пише на тази тема. Някакви такива ненормални неща се случваха в „Демокрация".

Какво е мнението Ви за случващото се в СДС сега?

Това, което става е заради високомерието налидерите на СДС и заради модела, по който СДС беше създадено. За тях тези, които се бяха „отказали" от БКП бяха по-ценни от хората, които искаха промяна и имаха демократично мислене. Когато спечелиха изборите през 1997 година, се появи върволица от хора, за които никой не е подозирал. Партийни секретари, какви ли не. А ние в „Демокрация" пишем за заплати от 45 лв, а Костов, той ни прави ревизия на счетоводството, ако поискаме увеличение. След изборите 1997 г. при мен дойде един от депутата от СДС Иван Будимов и ме пита - „Кажи кого да назначим за шеф на Радиотелевизионния център в Благоевград". Логично беше да ме пита дали искам, но той не се сети, а после сложиха агента на ДС Цанко Димитров-Заечки. Защо са предпочели такива хора? - защото можеха да ги манипулират с миналото им, а и мнозина в СДС са били агенти на ДС. Когато започнах работа като пресаташе в една държавна фирма, при мен дойде Петко Търпанов, по-известен като агент Иванов от ДС, и ми каза, че съм взел подкуп от името на генералния директор на дружеството. „Поне да го беше взел както трябва', ми обяснява. Аз отговорих, че никога не бих взел подкуп. А той - „Стават такива неща в СДС". Още тогава казах вкъщи, че това е началото на края на тази партия. Това беше през 1999 г.
Моделът се очертаваше – не само, че се взимат подкупи, спираха се договори за реклами на вестник „КЕШ", защото пишел против СДС и други подобни. Ставаше дума за практиката, да заплашват хора с обвинения, че са получили рушвет, но се доказа, че аз не съм от тези, дато могат да ги уплашат с фалшиви компромати.

Защо според Вас СДС не отвориха досиетата на Държавна сигурност, въпреки че бяха на власт 4 години? Изиграли им лоша шега политиката към хората, които гласуваха за тях? На мен лично Филип Димитров ми е казвал за Петков Търпанов, че е агент. Аз го попитах - „Защо го назначавате на важен пост". Отговорът беше - „Иван Костов го назначи". Това е след като спечелиха изборите през 1997 г. Когато пък Филип падна от власт и вече не беше премиер, го беше срам да си купува „24 часа" и „Труд", да не го видят. А и той обяви война на пресата тогава, ако си спомняте.... Затова пращаше хора да му ги взимат от будките. А преди това, като премиер, беше абсолютно неадекватен. Назначи Александър Праматарски за министър на търговията с един ден трудов стаж. А Сашо направи на майка си и баща си магазин за дрехи в гр. Гоце Делчев. Каза ми - „Пращат ми ги, назначавам ги"., откъде да ги знам какви са.", казваше Филип Димитров по събранията, а после ги плюеше министрите си, че за нищо не ставали.
Сещам се още примери за политиката на кабинета на Иван Костов. Имаше три реклами във вестника, а те уволниха директорът на едно от предприятията, които даваше реклама, това било политическо решение според Божков. Министър Александър Божков, който почина, беше известен с прякора „Мистър 10 процента". Питали го - „Сашо, защо по толкова много взимаш - десет процента?". Отговаряше, че трябва да има за всички, за кои всички, то се разбра... Божков е казвал пред мен „Трябва да има от всяка сделка и за мен." Това, което съсипа СДС окончателно, е че след като дойдоха на власт, можеха да привлекат млади, образовани хора в администрацията. А те само се погрижиха да пратят децата си да учат в чужбина и напълниха държавните постове със свои роднини и познати. Всички, които гласуваха за тях през 1997 г. - над 2 милиона души, бяха пратени в девата глуха. Даже вестник „Демокрация" никога не е имал представител в листите.
Във властта СДС се изолира напълно, а бивши кадри на ДС вътре дирижираха нещата. След загубата на изборите през 2001 г. Надежда Михайлова стана председател. Тя направи най-голямата грешка - отишла в редакцията на „Демокрация" и казала - "Цяла нощ плаках, а сега закривам вестника!" И изгони всички 120 души на улицата, без заплати, без обезщетения, без право да се регистрират на борсата!. Казах й след време, че сега ще плаче на всички избори, защото няма кой да пише за СДС! Затвориха вестника, защото нямало пари. При такива огромни държавни субсидии за партиите в парламента, това не можеше да е вярно. От тези изгонени 120 души, половината бяха много силно свързани със СДС. Някои от тях и до днес не могат да си намерят работа. Това беше поредната глупост, която доуби СДС. Но от друга страна това издание не можеше да просъществува, защото с омраза и с ненавист вестник не се прави.
Вярно ли е, че навремето са се опитали да Ви вербуват за сътрудник на Държавна сигурност? Как успяхте да се
Това е една от най-комичните случки в живота ми. Нарекох я „Как не станах агент на Държавна сигурност?”. През 1980, докато работех в завод „Хо Ши Мин” - Дупница, при мен дойде един човек от ДС, Попов се казваше.
Поговорихме си за живота и после той ми каза:„Нали ходиш в литературния кръжок към читалището. Та в него членуват едни опасни за властта хора: бранници, фашисти и прочее. Та ти ще идваш да ни донасяш какво си говорят. И почна да ми обяснява кой какъв е и какво му е мисленето. Тогава аз го прекъснах и небрежно му казах „Ами, всеки има право на мнение, според мен!” Това изречение толкова го потресе, че човекът си взе чантата и си тръгна, без да се сбогува и от тогава нито съм го чул, нито съм го видял. Вероятно е докладвал, че съм безнадежден случай...Така не станах агент на ДС, а след промените дори ми издадоха документ от МВР, че не са имали досие за мен в милицията, което си беше някакво чудо, при тия фейлетони дето ги пишех в „Стършел”...

Може ли един писател да се издържа само с книгите си или работиш и нещо друго?
С журналистика може да се издържа човек, но не съм и опитвал дали мога да се печеля от продажба на книги, защото у нас няма сериозен литературен процес, а и нямам намерение да пиша по няколко книги на година, както правят мастите писатели у нас.

Преди три години и два месеца излезе книгата Ви «Бандитската топлофикация». Известно е, че на вратата на апартамента Ви е написано "Зона, свободна от топлофикация". Обявихте ли война на Госпожа Парно?
Погрешно се тиражира, че аз водя някаква битка с бандитската топлофикация. Това беше едно нестандартно журналистическо разследване, в което за първи път наруших моя основен принцип – да не пиша за неща, които касаят мен и семейството ми, но случаят беше толкова драстичен, че не се стърпях и не спазих моя обет за мълчание, който дадох, след като напуснах в. „Демокрация”. Започнах с една невинна на вид „любовна афера” между мен и Госпожа Парно и неусетно стигнах до мащабно разнищване на далаверите на столичната „Топлофикация”, която, като един истински октопод, е оплела в пипалата си стотици абонати и с рекет, заплахи, измами и изнудване ги граби като за световно и ги превръща в свои роби. Чудесните илюстрации на художника Калин Николов разкриват скритите тайни на участниците в скандалната сага.
В книгата съм напипал слабите места на Госпожа Парно, които позволяват на заинтересования читател да открие как да се отърве от игото на бандитката, без да накърнява семейния си бюджет.
Прочее, съветът ми е: носете тази книга със себе си, когато топлофикация ви даде под съд. Дайте я на съдията по делото, пожелайте му приятно четене и напуснете залата. Ако той я прочете и разбере за какво става дума – добре, ако ли не - Господ да му е на помощ, защото никой вече не може да му помогне...
Скандалното в книгата е, че съм разкрил съм как става зарибяването. Когато се строи един блок, той, кой знае защо, се прави задължително топлофициран и всички живущи в него насила стават абонати на "Топлофикация".. Още при построяването на блока инвеститорът, които е в комбина с "Топлофикация", ме заплашваше непрекъснато, че ако не ми се направи парна инсталация, целият блок няма да бъде приет и всички ще останат на улицата. А аз не искам да ползвам парно по две причини. Първо - топлофикация не може да извършват тази услуга. Второ - намерил съм си друг начин за отопление – радиатори от третото хилядолетие с инфрачервени лъчи, които отопляват само човешкото тяло и са много икономични. В резултат – в момента температурата в жилището ми е 24 градуса, в коридора на блока, през който минават тръбите за парното е 7 градуса, а при съседа, който има парно, е 16 градуса и той по никакъв начин не може да покачи температурата без допълнително отопление. Ако включи обаче допълнителна печка, рискува да му се увеличи, не само сметка за тока, но и тази за парното, тъй като покачването на температурата увеличава и върху показанията на уредите за дялово разпределение.
Как започна Вашата любовна „афера” с "Топлофикация"?
В един прекрасен ден на вратата ми звънна домоуправителят и каза, че трябва да подпиша декларация, че се отказвам от услугите на "Топлофикация". Обясних му, че не мога да се откажа от нещо, което никога не съм ползвал. Написах една скадална декларация, с която шамаросах "Топлофикация" с обяснението, че нямам парно, нямам инсталация и не искам да ползвам техните мечешки услуги и ги предупредих страховито, че ако продължават да ми досаждат, ми дължат обезщетение от 1 млн. евро. Домоуправителят занесъл декларацията в "Топлофикация". Там, разбира се, озверели, като я прочели, и отказали да я приемат. В крайна сметка спряха парното на всичките 39 апартамента при минус 20 градуса навън, като им обясниха, че причината съм аз. Съседите правиха протести пред вратата на апартамента ми, гасиха ми тока, а детето ми тогава беше на 4 години. Казах им: "Приятели, ако наистина от мен зависи да имате парно, при тези ваши репресии, никога няма да имате тази бандитска услуга, и ги посъветвах да протестират пред кабината на Вальо Топлото". Накрая попълних официална декларация, че не желая да ми се открива партида, но някой, пак явно не я е харесал и ме е подписал, че искам точно обратното – да ползвам услугите на "Топлофикация". Така започна нашата любовна „афера” с Госпожа Парно, която която насила се ожени за мен, бракът не беше консумиран, но се роди книгата ми "Бандитската топлофикация". Вдъхновението дойде от следващия шеф на "Топлофикация" Петко Милевски (когото нарекох Петко Студеното), който обяви, че ще спира парното на тези, които не плащат. Стана ми драго...а комичното беше, че няма какво да ми спира и после се появи първата част от сагата ми в писателския вестник „Словото днес”. Тя беше предадена при засилени мерки за сигурност на тогавашния кмет на столицата Бойко Борисов, който съм сигурен, че не я е прочел...и книгата ми също не даде знак, че я е прочел...
Кога се роди идеята да се откажете от мечешките услуги на топлофикация?
Навремето живеех на квартира, радиаторите ни бяха запечатани. Така беше по стария закон – ако си запечаташ радиаторите, не плащаш нищо. Обаче онези от "Топлофикация" се усетиха, че нещо взеха да им намаляват доходите... Тогава явно са хванали за ушите онези дребни хорица, погрешно наречени депутати, които промениха закона така, че със задна дата (супер незаконно!) всички стават абонати на "Топлофикация", само защото в блока им има тръби. Не за първи път в България бе приет един антиконституционен закон. В Закона за енергетиката е записано нещо, което го няма никъде по света - дори и да си откачите тръбите и да нямате никаква връзка с "Топлофикация", вие продължавате да бъдете нейни абонати, защото в блока ви има тръби. Сиреч българският гражданин, чрез един закон, е принуден да плаща данък на "Топлофикация", каквото се явява таксата „сградна инсталация”, за това, че в неговия блок има тръби. Нищо, че всички тези загуби трябва да са за сметка на Госпожа Парно -нейните клакьори – бандитските топлинни счетоводители - пеят една и съща цинична песен – всичката топлина, която влиза в един блок, трябвало да се плаща... Получава се трагична ситуация- хора без парно да плащат за тези, които имат парно...
Защо нарекохте "Топлофикация" мутра?
Като една истинска мутра тя е създала е стройна система за ограбване на българските граждани със закон. Закон писан специално за монополиста, не за българските граждани, които имат право да бъдат само роби на топлофикация.... Основното противоречие е, че абонатите са лишени от конституционното си право да избират как да се отопляват. "Топлофикация" реално не притежава нито една молба от нейните 420 000 абоната (само в София), в която да пише, че те са съгласни да бъдат отоплявани при сегашните условия. Най-големият бандитизъм се състои в това, че "Топлофикация" извършва услуга БЕЗ ЗАКОНЕН ТЪРГОВСКИ УРЕД за продажба на енергия- ТОПЛОМЕР НА ВХОДА НА ЖИЛИЩЕТО НА АБОНАТА. В Закона за енерегетиката ясно е записано, че "Топлофикация" ПРОДАВА енергия, а не я ПОДАВА и тя може да се измерва само с този топломер, а не този в абонатната станция. Той позволява да се отчете каква енергия реално се ползва от абоната и за отопление и за топлата вода. След като няма този законен търговски уред "Топлофикация" не може да извършва тази услуга, следователно не може да издава фактури, на които пише колко енергия е употребена. Престъпната дейност на „Топлофикация” продължава реално с издаването на фактури с невярно съдържание, писани на коляно, защото по прогнозни данни не могат да се правят подобни финансови документи. То е като да отидеш в магазина и да ти кажат: "По прогнозни сметки вие ще изядете 100 хляба и ние сега ще ви вземем парите за тях, а после, като изядете два, ще ви върнем останалите пари.". Фактически това е незаконно кредитиране на фирмата от гражданите, а „Топлофикация” нагло начислява и лихви върху тези незаконни суми - годишно около 50 млн. лв – отново незаконна банкова дейност! Престъпното е, че в края на отоплителния сезон бандитските топлинни счетоводители правят изравнителни сметки – отново съвършено незаконни, защото са съставени по показанията на уредите за дялово разпределение, монтирани на радиаторите. А дори и детето-чудо на кабинета Борисов министър Добрев призна, че те не са уреди за търговско отчитане, но, странно, не последваха никакви санкции, нито пък беше отнет лицензът на "Топлофикация", както би следвало. Сега в обществото усилено се заговори, че тези незаконни уреди трябвало да се отчитат по-често, дори дистанционно. Колкото и пъти да ги отчитат, те няма да покажат нищо вярно... защото – няма да се уморя да повтарям, това, което всички премълчават – единственият ЗАКОНЕН търговски уред е ТОПЛОМЕР на входа на жилището на абоната! Докато той не се постави, трябва да се отнеме лицензът на „Топлофикация”! И още една далавера с парното - през 2001 г. уредите за дялово разпределение бяха подарени на топлофикациите, а след това те заедно с фирмите за топлинно счетоводство ги продадоха на хората и спечелиха от това само някакви си стотина милиона лева. Сега върви една кампания тези уреди да се подменят и да се приберат още толкова, въпреки че такава подмяна липсва в десетгодишните договори на блоковете! А резултатът ще си остане все така плачевен – надписани сметки, фактури с невярно съдържание, ограбени над 3 000 000 души в страната... Опасното е, че стане ли дума за "Топлофикация", всички млъкват. Публична тайна е, че над тази фирма има сериозен политически чадър от всички политически сили, които мълчат като риби за далаверите на топлофикация. Питам се как може да има книга като „Бандитската топлофикация” и за 38 месеца, от както е излязла, нито един политик да не обели дума, че тя съществува. Тя продължава да бъде най-актуалната книга, все едно, че излязла днес. Ето един още един скандален пример как се решава проблема с незаконната „сградна инсталация”. Предишният омбудсман Гиньо Ганев ДВА пъти сезира Конституционния съд за това, че тя е незаконната. В мотивите към протеста му единствено Съюзът на юристите в България дава становище, че не може да се плаща услуга, която не е поръчвана и не се ползва. Но АНТИконституционният съд не се съобрази САМО с това мнение и постановява, че таксата е законна и дори обвинява в решението си хората, които нямат парно, че пречели на тези, които имат... Надявам се новият състав на Конституционния съд да се самосезира и да ревизира това антиконституционно решение на Конституционен съд на страна-членка на ЕС. Още повече, че, според Еврпейската директива 32/2006 таксата е незаконна, а трябва да се плаща само РЕАЛНО изразходваната енергия... Иначе парадокси от вида в един блок 50 апартамента да плащат на 26 абоната удоволствието да имат парно...
Тази аномалия трябва да се премахне, писах в отвореното си писмо до президента Плевнелиев, което му пратих на 6 февруари т.г. В него правя конкретни предложения какво трябва да се промени в услугата парно в интерес на хората, а не на бандитската топлофикация. Главното е - всеки е да има право да избира дали да бъде абонат, а не това да правят половината негови съседи. Второ - да се премахне таксата за „сградна инсталация” по-причини, изброени по-горе. Дори в новия Закон за енергийната ефективност е записано, че трябва да има топломери на входа на жилището. А какво прави в момента от "Топлофикация"? Отчитат по един топломер на входа на блока ПОДАДЕНАТА, а не ПРОДАДЕНАТА енергия Сериозни са кражбите на Госпожа Парно с мечешката услуга „топла вода”, защото в абонатните станции на блоковете ЛИПСВА втори топломер, който да измерва енергията за загряване на водата. Как тогава тя се разпределя между абонатите. Отново се пише на коляно, че водата се загрява с толкова много киловатчаси, че, ако те наистина се използват, водата ще се изпари, а тя пристига студена, студена, а сметката за нея – от солена по-солена... И още едно сериозно престъпление на „Топлофикация” – на вниманието на премиера Орешарски – чрез тези фактури с невярно съдържание бандитската фирма източва сериозно ДЪРЖАВНИЯ бюджет със сметките за болници, детски градини, държавни учреждения, с енергийни помощи за социално слабите, които директно се превеждат на монополиста. Един скандален пример за отопление НДК плаща 200 000 лв. месечно и още 8 000 лв. за топла вода... Уж правителството се стреми към бюджетни икономии, а под носа му топлофикациите крадат като за световно...
Кой е другия монополист, на когото сте набрали гражданско и писателско негодувание? Не Ви ли се струва, че енергото и «Софийска вода» също ни грабят?
Да вземем сметките за тока - държавата произвежда ток на цена 4.8 ст. за киловатчас, продава го на ЕРП за 7.5 ст. , а те ни го продават без капка срам за 17,2 ст, т.е. с 10 ст. по-скъпо. Защо правителството позволява тази аномалия? Същото е и със "Софийска вода", която купува от държавата един кубик за 0,001 ст., а ни го продава за 1.76 лв в столицата, цена , утвърдена от незаконната от 3 март 2011 г. паразитната структура, наречена ДКЕВР. Има ли по-голям грабеж от този! Народът го е казал - не е луд този, който иска тази цена, а който му я позволява. Публична тайна е, че ДКЕВР им утвърждават големи разходи, за да се оправдае повишаването на цената на тока, водата и парното.
Когато нещата стигнат до съд, какво става?
И тук има още един голям скандал - фактурите с невярно съдържание на "Топлофикация" се приемат за доказателства в съда. Не реагира на тази фалшива фактура нито НАП, нито общината, а кметът Фандъкова ги плаши с глоби за невярно отчитане - бълха ще ги ухапе топлофикация и топлинните счетоводители, които вече са натрупали милиони. От екрана на една телевизия попитах в прав текст финансовия министър как е възможно да не фалира фирма като „Топлофикация” с 500 млн. лв. Задължения и да плаща 24 млн. лв. заплати на служители и 100 000 лв. заплати на тримата си шефове. Призовах го да се отнеме лиценза на "Топлофикация" заради липсата на търговски уред – топломер на входа на жилищата. Досега не ми е отговорил,... Подарих книгата си "Бандитската топлофикация" и на новия главен прокурор - Сотир Цацаров в деня на встъпването му в длъжност с предложение да се самосезира за далаверите на този октопод. Има я на председателят на парламента Михаил Миков, депутати от различни партии, от които зависи да се промени законът. Само депутатите от ПП”Атака” внесоха моите предложения, но те не са одобрени от мнозинството. Защото е скандално в момента и законът, и съдът да работят за монополистите и делата за незаконните сметки да се водят тайно от потребителя. Съдебната система не трябва да образува дела срещу длъжници за парно, след като няма топломер на входа на жилищата..., а тя го прави!
Може ли един обикновен български писател, както вие се определяте иронично, да се пребори за правата на хората и да промени нещата?
Един обикновен български писател и един български президент могат да седнат и да направят нещо за нацията по тази проблем – така написах в писмото си до Плевнелиев още на 6 февруари 2013 г по време на протестите, а някаква чиновничка от президенството 185 дни по-късно ми написа, че пратила писмото ми до Министерството на икономиката, като че ли аз не мога и сам да го направя! Дотогава можем да даваме добри примери от живота на топлофикация, като този на шефа на парното в Сливен, родния град на бившия депутат от ГЕРБ Диан Червенкондев, който направи бутафорни опити да промени закона за енергетиката в полза на абонатите на парно... Вместо да се поучи от съгражданина си – шефа на сливенската топлофикация, който не събира незаконната такса „сградна инсталация” и спечели отново 70 на сто от абонатите. Ако и на другите места се махне този незаконен данък незаконните сметки ще намалеят между 40 и 60 на сто. Когато се сложат и топломерите на входа на жилищата, сметките ще паднат още няколко пъти...
Страшното е, че в момента, по ирония на съдбата, нямаме диктатура на пролетариата, а диктатура на бедността. Чрез надписани сметки за ток, парно, вода и други услуги се ограбват обикновените хора и най-вече пенсионерите, чиито пари изтичат като вода в пясък в касите на монополистите. При тези благоприятни условия за грабеж хората са превърнати в роби. Диктатурата на бедността е най-страшната от всички. Тя кара българските граждани да се чувстват роби в собствената си страна. Затова правителството на Орешарски има един полезен ход – да ОТНЕМЕ ЛИЦЕНЗА на топлофикациите и на фирмите за дялово разпределение, както това стана в Полша – там една зима хората се топлиха кой както можа, а сега има частна фирма, която е направила тази изключително скъпа услуга желана от 80 на сто от старите абонати и най-важното – отоплява хората, а не ги ограбва като българските си „колеги”..

Има ли днес демокрация, какво ни даде и какво ни взе тя?
Отговорът ми е отрицателен, защото демокрацията означава ВЛАСТ НА ЗАКОНА, а у нас има власт на парите и на връзките, за разлика от времето на социализма, когато имаше власт само на връзките. Убил си човек, примерно вадиш пари – плащаш си и готово – невинен си! Доказват го телефонните измами, на които се връзват хора, които мислят, че могат да дадат пари и да им се размине наказанието. По-страшното е, че напоследък у нас се сбъдва прогнозата на Аристотел, който казва, че демокрацията се изражда във власт на тълпата (охлокрация), тълпата е опасно нещо – като тръгне няма спиране!
Комичното е, че някои незаконно забогатели у нас са се взели на сериозно. Преди време видях един мастит бизнесмен, от ония с белите якички, да влиза в църквата. Видя ме и ми прошепна „Навсякъде съм се оправил, сега остава и с Господ да се оправя и готово!” А след няколко дни го застреляха като куче...
От народна република се превърнахме в държава на мафията, и то в най-уродливия й вид. Разбрах го навремето, когато още през 1997 братя Галеви ме търсиха да ме бият заедно разследване срещу тях, а после други мутри плиснаха киселина в очите на колежката Ана Заркова. За мен това беше ясен знак, че е време да кажа сбогом на журналистиката и това беше сериозно решение, а не някакво мимолетно разочарование от професията. Без морал и нравственост, без любов и вяра не може да се прави демокрация. За съжаление у нас се говори предимно за пари, а нищо не става без любов, без вяра, без морал и нравственост, а това означава да постъпваш така, че да не вредиш на останалите. Някои богати и много горделиви хора, в името на печалбата, забравиха любовта, морала и нравствеността, забравиха състраданието и човещината. Радвам се, аз и моето семейство не сме от тях...
Нямате ли чувството, че политическите алтернативи на прехода са вече изчерпани и се връщаме в изходно положение, в което един Реформистки блок, например, ще се опитва да играе ролята на ново СДС?
За съжаление у нас липсва политическа система. 121 души(а с номерата на кворума и по-малко), избрани кой знае как за депутати, определят всичко – правителство, съдебна власт, закони. Сбъркан е целият модел, по който депутатите, се избират да работят за народа. Избирателният кодекс е направен така, че и само тези 240 души да гласуват, пак ще ги изберат и това отказва хората да участват в изборите. Дори и да се въведе задължителното гласуване, пак нищо няма да се промени, защото тези, които не искат да гласуват, ще отидат и ще пуснат невалидна бюлетина или празнен плик. А как ще гласуват примерно 1500 души в една секция, която е отворена 12 часа, а на тях ще им трябват най-малко 50 часа, за да упражнят конституционното си право...Колкото до Реформаторския блок той никога няма да си върне енергията на онези ДВА милиона души, които вярваха, че СДС ще промени нещата у нас към по-добро, а останаха излъгани от шепа дребни душици, които си оправиха положението. Докато не се промени избирателния кодекс, не може да има нормални избори – а кой трябва да го промени – пак ония дребни душици в парламента, които никога няма да направят така, че да не ги изберат...
Защо, според вас, нито една нова политическа формация не пробва да пробие отляво, където има само една БСП , а всички напират в дясното?
Всички новосъзданени партии действат по модела на омразата – другите са маскари, а ние сме прекрасни хора. След изборите забравят обещанията си и си правят каквото им падне! На мен лично ми липсва една истинска ПОЗИТИВНА партия, ПАРТИЯ НА ОБИЧАЩИТЕ ХОРА, която да мисли за хората в България, за техните проблеми и да утвърждава доброто в името на Отечеството, а не на някакви тясно партийни интереси. А техните депутати да бъдат депутати на народа, а не на енергийната мафия или на някаква друго мутренско формирование! Преди време предложих тази идея на една от новосъздадените партии, след което лидерите й изчезнаха някъде и престанаха вдигат телефоните и се присъединиха към останалите няколкостотин мразещи и осъждащи някого партии. Потвърди се за сетен път моята теза, че партиите не допускат в техните редици хора, които имат собствено мислене, като мен например.

Бареков, и Волгин се ориентираха към политиката. Мислите ли, че български журналисти могат да станат народни водачи и променят битието ни към добро ?

Искам ясно да подчертая - не съм изкушен от политиката, защото предпочитам да се остана, както иронично се нарекох, обикновен български писател. Навремето, като кореспондент на в.”Демокрация”, хората ме предложиха за съветник в листната на СДС в Благоевград, а после дойде Иван Костов и каза „И тоя ли иска да стане съветник?!”, като че ли съм сериен убиец, а после ония от КС на СДС бързичко ме преместиха на неизбираемо място и така с лекота загубиха изборите в района и от тогава май не са ги печелили. Странното е, че въпреки активната ми гражданска позиция, никой не се е обадил даже да ми намекне, че може да ме включат в някаква листа, сигурно са проучили, че ще ударят на камък, а и защо да си развалят листите с човек като мен, който има собствено мнение, което не е по вкуса им...
Колкото до такива като Береков – за мен той никога не е бил журналист по моите разбирания за тази професия и съвсем логично беше да се оттегли от нея. Тъжното е, че сега няма истинска журналистика, а някакви безннравствени модели за манипулиране на информация, която не само няма нищо общо с истината, ами е неграмотно написана и очевидно поръчкова... В момента професията сериозно девалвира морално и нравствено и това е основната причина да кажа й кажа сбогом, а не някакви заплахи мутри като братя Галеви. Верликият Чърчил е казал, че е хубаво да се занимаваш с журналистика, но трябва да знаеш кога да спреш. Улучих момента и това, което става в професията, доказва, че съм на прав път!
На Береков, Волгин и подобните на тях ще кажа, че или си журналист, иле се отказваш, защото никога не е късно да станеш за резил. За мен остава препоръката на моя учител Станислав Стратиев, който ми каза „Измирлиев, ти си писател – престани да се правиш на нещо друго!” Обикновен български писател, като мен, трябва да казва важните неща за хората и за обществото, стига да има кой да го чуе! Засега моите мисли остават глас в пустиня за управляващите, но за обикновените хора те са светъл лъч надежда, че нещата не са чак толкова изпуснати!


Участвате ли в протестите ?

Моят протест срещу монополите и срещу управляващите е книгата „Бандитската топлофикация” и той продължава вече над 1200 дни. С автора на илюстрациите в книгата художника Калин Николов се опитахме да направим с нея своеобразен граждански протест, но резултатът е нулев. Книгата все едно, че е излязла днес – престъпната дейност на мутрата топлофикация продължава необезпокоявано! Не ходя на протести с българи след 1977 г, когато участвах в една стачка с 50 българи, и после разбрах, че останалите 49 са оставили да стачкувам пред представителя на КГБ в СССР, който беше ръководител на стажа! А и то се видя какви хора яхнаха протестите – ходили два-три дни на протест и вече са ЛИЦА на протестите, появиха се цели ДИНАСТИИ на протестиращите, това е цинизъм, с който не мога да се съглася. Още повече, че от тези протести резултатът е нулев, защото ние, като граждани, нямаме ОБЩЕСТВЕН ДОГОВОР с правителството, както е във Франция, примерно, и нашите протести нямат никакъв правен смисъл...Докато депутатите и правителството не подпишат обществен договор с народа си, в който ясно е записано, че ако не го изпълняват, трябва да си отидат, всякакви протести са обречени на провал...

След излизането на Вашата книга, имаше ли хора, които искаха съвет от вас, как да се отърват от парното ?

Над 1000 души са се срещнали лично с мен след излизането на книгата – дал съм й безплатно възражение срещу незаконните сметки на топлофикация. Много от тях успяха да спечелят делата си срещу Госпожа Парно. Най-фрапиращият случай от тях е този, в който топлофикация предяви иск за 16 000 лв, а съдът постанови, че „абонатът” не дължи нито стотинка, защото човекът нямаше връзка с парното. Има и един апартамент в столицата със 164 000 лв сметка за парно, а още продължават да му предоставят насилствено тази услуга... Моят случай също е показателен - аз съм първият у нас, който се е развел официално, с договор, с топлофикация, след като бях направен абонат с фалшиви подписи, но сега, по смисъла на Закона на енергетиката НЕ съм абонат, обаче – пак парадокс - продължавам да имам АБОНАТЕН номер. Кметът на столицата, Фандъкова, също ме покани след протестите да го консултирам по проблемите на парното, но, за съжаление, не се вслуша в нито един мой съвет, защото енергийната мафия му е промила мозъка с фалшивите си оправдания! Да не забравя какво й казах на нея и на общинските съветници - следващия път сегашните протести ще й се сторят като карнавала в Рио де Жанейро!
Смятал ли си каква пенсия ще получаваш и за какво ще ти стига тя?
Въпросът с пенсионирането у нас е своеобразен рекет към хората, които се трудят. Непрекъснато се променят правилата и възрастта за пенсиониране, защото такива били изискванията на ЕС, а дори, по времето на ГЕРБ, направиха така, че всяка година все повече се отдалечава денят на пенсионирането, вероятно с циничната надеждата, че по-малко хора ще оцелеят до тогава. Сегашното правителство предложи и прие на първо четене ранно пенсиониране за такива като мен, на които не им достига две години стаж или възраст, но на второ четене забрави за този закон... Не виждам смисъл да работя повече, защото има опасност да ми стане още по-голяма пенсията, която съм заработил с честен труд досега, а след това да науча с изненада, че няма да ми я дадат, защото имало таван на пансиите. С тази подъл „номер” правителството краде от пенсионерите по 120 млн. лв годишно , а никой не протестира срещу това! Сега се опитва да открадне десетки милиони от данъка върху лихвите на обезценяващите се от инфлацията спестявания. И се получава следния циничен парадокс – данъкът върху лихвата на среден пенсионер е 4,50 лв месечно, а кабинетът им обещава, че догодина ще им видгне пенсиите с толкова – ако искат да загубят стотици хиляди избиратели с влогове, нека следват порочната практика на ГЕРБ, срещу която се биха в гърдите в миналия парламент...
През февруари студентите ги нямаше никакви на протестите, а сега го раздават много активно. С какво си обяснявате закъснялата им реакция?

Съмнителна за мен е всяка имитация на гражданската позиция на хора, които пречат на другите, докато протестират срещу правителството, примерно, за някакъв нов морал. Съмнителна и също толкова ефективна. Преди два месеца призовах протестиращите да подадат оставка, защото не се справят с протеста, но получих само обидни квалификации... Повтарям само морал не стига, трябва нравственост, трябва вяра и любов, за да работиш за Отечеството! Да отидат пред къщата на премиера и там да му искат оставката. Съгласете се, че е комично да искаш оставката срещу сграда, в която премиерът го няма...Има ДВЕ сериозни аномалии, срещу които трябва сериозно да се протестира. Това е ИЗБОРНИЯ КОДЕКС – не може с 15 на сто от гласовете на хората да се избира кмет на столицата, с 18 на сто от гласовете партия да управлява страната от името на народа. Те нямат реална подкрепа за това, което правят, защото 85 на сто не ги искат! Особено остро трябва да се протестира и срещу субсидиите за партиите. Посочете ми от коя безсмислена и дори вредна за обществото дейност , като тяхната, може да се спечели 35-50 млн. лв на година. Като прибавим и 53 млн. лв. бюджет на парламента – сумата става неприлично голяма... Нека някой финансист да ми отговори колко години трябва се работи почтено, за да се изкарат тези пари! И това на фона тотална мизерия която цари около нас, на пенсии от по стотина лева?! Цинизъм от високо качество е партийните велможи да твърдят, че ако нямали субсидии, щели да станат зависими от олигархични и престъпни кръгове. Ами да си ходят тогава, след като могат да се опазят от подобна бандитска зависимост! Да дойдат на тяхно място хора, които ще работят сърцато и безкористно на ползу роду...

Мислите ли, че с викове „Оставка” дереджето на България ще се оправи! Нови политически лица или силно гражданско общество могат ли да доведат до промени към по-добро?

Гражданско общество може да съществува само в държава, в която има обратна връзка между управляващите и народа. И с просто око се вижда, че такава у нас няма. Как тогава тези дребни хорица, които наричат себе си народни избраници, ще убедят народа си да ги подкрепи в начинанията им, след като се вижда, че те са насочени към тесни интереси на определени бандитска кръгове, като парното, примерно... Много разследвания съм правил и навремето във в.„Демокрация” за контрабанда, незаконни опити за приватизация и винаги имаше резултат, докато в момента, каквото и да напишеш, следва мълчание или изказване, че така е по европейските стандарти. Доказва го моята книга за мутрата топлофикация. Един звук не съм чул от нито една институция три години и два месеца след излизането й, а скандалът е огромен – доказват го протестите на хората, които излязоха на улицата...Обаче енергийната мафия бързичко яхна протестите и настана една тишина... При съдебна система, която получава от нашите данъци 430 млн. лв, а работи на празен ход или срещу народа си, при липса на обратна връзка между управляващи и журналисти, очевидно се обезсмисля трудът на колегите...

Оптимист ли сте за бъдещето на България?
За себе си и семейството съм решил – оставам тук и няма да позволя да се гаврят с обикновените хора, до колкото зависи от моята позиция на обикновен български писател. Големият ни проблем като нация е, че ние сме някаква странна комбинация от политически инфантилизъм, обществена неграмотност и социална пасивност, която избива от време на време в някаква обществена истерия, а крайният резултат е плачевен! Изходът, според мен, е - тази аморфна маса, в която се е превърнал народът в България, да се преобрази в гражданско общество, а това ще стане, когато се даде възможност на почтени хора да работят за Отечеството. Ще успеем, ако създадем общност с еднакви цели, идеи и ценности, ако има действия, които ще стимулират развитието на цялото общество за осъществяване на идеите, за опазването на ценностите. Очевидно е, че засега на почтените хора не им се дава грам възможност да помагат. Нещо повече, те по всякакъв начин се притискани да мълчат или да напускат страната, като оставят дребните душици от парламента и техните приятелчета извън парламента необезпокоявано да правят дребните си малки далаверки и рекетчета.
Сигурен съм, че всеки човек има съдба и нещата пак ще се случат както Бог е решил. За мен остава удоволствието да променям кармата си, която е програма за възмездие, така, че да бъда щастлив при всички обстоятелства, а това става, когато запазвам и увеличавам любовта в душата си. Най-хубавото, което ми се е случило в този живот, са трите ми деца и и прекрасната съпруга Вяра, любовта на живота ми, а това ме прави истински щастлив и осмисля съществуването ми. Знам, че каквото и да става, е от Бога и няма смисъл да му се сърдиш, а трябва да търсиш причината в себе си, ако нещата не вървят. Всеки човек получава такова отношение от другите, каквото носи вътре в себе си и от всеки от нас зависи дали ще бъде здрав, докато е жив или ще боледува, докато се промени към по-добро...
Сигурен съм в едно обаче, че Господ си знае работата, той забавя, на не забравя. Сигурен съм, че с горделивост, омраза, интриги, завист, рекет и подлости нещата няма да се оправят. Затова и с нетърпение очаквам култовата 2020 година, когато ще завърши ерата на МИСЛЕЩИТЕ и ще настъпи ерата на ОБИЧАЩИТЕ хора...Тези, които са станали обичащите хора, ще оцелеят, а останалите ще загинат. И първите сред тях ще бъдат онези, които тълпят да се молят в църквите за собственото си благополучие, а не да бъде волята Господна, както е правилно...
Радвам се, че съм дал добрия пример на децата как да бъдат добри и почтени хора и те го постигат, а веруюто ми винаги е било и си остава „ПРАВИ ДОБРО, КАКВОТО И ДА СТАВА!”
-
ИРОНИЧНО ЗА СЕБЕ СИ:
Роден съм където и когато ми е паднало – в град Дупница на 27 април 1953 г. Имало е и друга възможност, да не се родя изобщо, но не съм я използвал докрай.
Учих каквото ми харесваше – в Техникума по слаботокова електротехника – София по специалността „Радио и телевизия”,а после в Техническия университет – София се дипломирах като магистър по изчислителни системи и устройства. Работих по специалността в дупнишкия завод „Хо Ши Мин” като електротехника, сменен майстор и технолог, в Изчислителния център - Благоевград като сервизен инженер, в Югозападния университет – Благоевград като компютърен специалист, но все нещо ме теглеше към писането.
Публикувал съм над 15 000 материала в повече от 100 издания у нас и в Украйна – най-много около 9 000 във вестник „Демокрация” за кого и за какво ли не, но особена полза нямаше и като че ли се отказах от журналистиката, но от хумора и сатирата - не!
Бил съм журналист във вестниците "Пиринско дело", "Разложки край" и "Демокрация", 10 години кореспондент на „Стършел” , 8 -на "Машиностроител" и 5 – на „Демокрация”, все от Пиринския край. Един от създателите съм през 1990 г. на първия в Пиринския край опозиционен в. „Солидарност”. Занимавал съм се с графично оформление на вестниците „Студентска искра”, „Неврокоп”, „Разложки край”, „Петричко дело” и „Солидарност”.
Но, както се казва всичко има край - само суджукът има два края!
14 години и 7 месеца работих като експерт в държавна фирма, но и на това му дойде краят. По това време, докато бях писател под прикритие, чрез издателска къща „Стършел” на бял свят се появиха сатиричните ми фантазии "Птица ли е като птица", които ме уредиха да ме приемат в Съюза на българските писатели. В края на 2010 г. издателство „Български писател” пусна на пазара скандалната ми книга „Бандитската топлофикация”. Готова е абсурдната ми пиеса „Мутрата топлофикация”, в която премиерът, който и да е той, участва като глас. Писана е специално за Сатиричния театър...
Радвам се че през целия си досегашен живот успях да остана само един обикновен български писател и продължавам да не се взимам на сериозно и да не се правя на такъв, какъвто не съм...
Автор съм и на двама синове - Борислав и Димитър и на една дъщеря - Христиания и това все още е най-голямото ми творческо постижение в живота.
Емил Измирлиев

18 Декември 13, 10:51    Коментари (0)

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

Коментари
Няма мнения, вашето ще бъде първото.
Добави коментaр 
От:
Коментар:
Въведете кода от картинката в ляво

 
0.5132