|
|
 Глог 11:49 |
|
|
СЪВЕТИТЕ НА АДВОКАТ ЗА БОРБА С МУТРАТА ТОПЛОФИКАЦИЯ |
Робите на отоплителната каторга
Договори се сключваха чрез нормативен акт в комунистическото планово стопанство
Валентин Брайков адвокат
Съгласно последните изменения в Закона за енергетиката /септември 2006/:
1. Продажбата на топлинна енергия се извършва при общи условия, предложени от топлопреносното предприятие или от доставчика на енергия и одобрени от комисията за енергийно регулиране. (Чл.139в и чл.150). Забележете, че потребителят няма право да предлага такива условия на договора, а само монополистът.
2. Тези общи условия влизат в сила 30 дни след публикацията им в пресата, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. (Чл.150 ал.2). Т.е. комисията ги одобрява и публикува и след 30 ден те стават ваше задължение, без да има ваше съгласие, без въобще да сте приели тази оферта. Това не става в робовладелския 1 век от новата ера, а в глобализирания европейски 21 век. Договорът се счита сключен без волеизявление за съгласие, без приемане.
Защо са обаче тези 30 дни за влизане в сила, след като през този срок никой не може да оспори общите условия? Срокът за влизане в сила на един акт е срок за неговото обжалване (с изключение на нормативните, които обикновено влизат в сила три дни след публикация в Държавен вестник). Значи ли това, че общите условия се третират като нормативен акт? Договори се сключваха чрез нормативен акт в комунистическото планово стопанство. Или просто тук се кръвосмешават
правни институти, за да шашнат обикновения гражданин
като инжектират в главата му словесни набухватели?
3. В следващите 30 дни потребителят може да поиска корекция на общите условия, но тук топлопреносното предприятие трябва изрично да се съгласи на тази специална корекция. (Чл.150 ал.3). Значи, за техните общи условия не е необходимо вашето съгласие, НО за предложените от потребителя специални условия (коригиращи общите) се изисква съгласието на монополиста. И ако той не го даде, си остават влезлите в сила общи условия. Вие зависите от неговото съгласие, а той от вашето - не! Няма да пращат общите условия, както сметките им, в пощенската ви кутия, защото така шансът да ги пропуснете е по-голям. И какво да оспорвате, след като Ви казват откровено, че общите условия така или иначе влизат в сила?
4. Именно в тези монополистки и едностранни общи условия ще са каторжните гюлета досежно цена на топлинна енергия, ред за отчитане и плащане, дялово разпределение и невъзможното прекратяване на договора. По тези въпроси вашето мнение е без значение. (Чл.149б). Пак без да ви питат, по закон сте обявени за потребители на топлинна енергия при условия на дялово разпределение и сте длъжни да приемете монтирането на топломери. (Чл.153 и чл.139). Една съвременна отоплителна галера, в която гражданинът е прикован към греблото си и трябва да плаща според тъпана на т.н. общи условия.
5. Нямате право да сваляте радиатори, а дори да завъртите топлокрана на нула, пак оставате задължен за енергията, отдадена на сградата и общите й части. (Чл.153 ал.5 и ал.6). Само цялата етажна собственост чрез 2/3 мнозинство може да се откаже от парно. Индивидуален отказ е невъзможен. (Чл.153 ал.2). Така
гражданското общество се превръща във входово общество,
защото признават валидна воля не на отделния гражданин, а само на отделния вход и то само на негово квалифицирано мнозинство от 2/3. Някога бащите им колективизираха насилствено земеделието, сега децата и внуците колективизират отоплението във вертикални входови ТЕЦ-ТКЗС-та.
6. Забавен е текстът на чл.140 ал.3, който повелява, че "Сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост". Това очевидно не е писано от хора, които скоро са чели чл. 38 от Закона за собствеността, където изрично е казано, че при етажна собственост "общи на всички собственици са …главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби…". Т.е. абсолютно ненужна е тафтoлогията на чл.140 ал.3 в Закона за енергетиката, освен ако нечия прекипяла глава не иска да каже, че и собствените ми радиатори вътре в жилището са обща собственост. То обаче би било автогол, защото би значело, че и цялото потребление е общо и всички плащат за всичко т.е. няма индивидуално потребление. Един входов комунизъм.
7. Друг нормативен деликатес е разпоредбата на чл.154, според който сумите от неизправните длъжници ще се събират по чл.237"к" ГПК чрез извлечения от сметки. Т.е. съдът ще им издава направо изпълнителен лист само въз основа на ТЕЦ-документи, без да ви съдят в отделен процес и без вие да възразявате, да искате експертиза и да чакате окончателно съдебно решение.
8. Обаче, има един чл.293а от Наказателния кодекс, който предвижда затвор за дълг, присъден чрез съдебен акт, който дълг не е платен в рамките на една година след съдебното му присъждане. От 1997 до септември 2006 чл.293а използваше термина "съдебно решение", който термин сега смениха със "съдебен акт". Защо? Ами за да го вържат с чл.154 от Закона за енергетиката, защото срещу неизправните длъжници ще се издава изпълнителен лист по чл.237"к" ГПК чрез съдебно определение, а не чрез съдебно решение. Преминават към родовия термин "съдебен акт", за да покрият изпълнителните листове за нагрети сметки. Тяхното неплащане повече от година вече става престъпление. Тези топли длъжници имат основание да очакват текста на чл.293А НК, приложен заплашително към старата им сметка. Затвор за неплатен дълг е имало и в робовладелски Рим.
Какъв е замисълът на горната схема, каква е нейната цел, кой печели от нея? Трябва
да се прави разлика между собственик на ресторант и сервитьори,
които смятат 3х3=39+1=40. Ако не смятаха така, нямаше да има топли сметки в чужбина и претъпкани с банкноти сейфове. По-интересен е собственикът на топлия ресторант, който иска да се отърве от него чрез продажба. Забелязахте ли колко топли приватизации бяха форсирани веднага след горните изменения в Закона за енергетиката? Сметката е много проста. Истинската продажна стойност на топлофикациите не са толкова техните материални активи, колкото безправните стада от техни абонати. Всъщност продават се отоплителни крепостници, цели спахийски села от топлоконсуматори, глави добитък, които не могат да избягат от нормативната кошара и следователно ще могат да бъдат доени дълго от новите собственици. Кой няма да купи фирма, в която клиентите са безгласни съдружници на загубите, но не и на печалбите? Гарантират се минимален брой абонати и улеснена събираемост на вземанията под европейско слънце. Веднъж клъвнал на тази въдица, инвеститорът остава да се бори с най-бедните обитатели на соц. панелки - той срещу тях и те помежду си, като котки в чувал. А бившият собственик на топлия ресторант си тръгва с цената в джоба и с неутралната дълга усмивка: "Ами те да се разберат помежду си, аз не се меся". Сбъдва се обаче пророчеството, че топлите стада ще ги пасе и продава юнак с име на пастир.
Топлата схема в Закона за енергетиката е зла, груба и некадърна. Въпреки одеждите си тя не става договорна, така както и вълкът в "Червената шапчица" не става баба макар да навлича нейната нощница. И тази схема ще гръмне най-малко по три направления: или атакувана като общ административен акт (одобрението на общите условия от енергийната комисия), или в Страсбург по правата на човека като отровено право на собственост или просто ще бъде насметена от друга европейска институция като монополна гавра, несъвместима с цивилизацията на договора. Нали ще има български еврокомисар по защита на потребителите. Но топлата схема е
бронирана спрямо наивни потребителски исковe
срещу подзаконови наредби, защото опората й е в самия закон за енергетиката, а той не може да бъде атакуван от простосмъртен пред конституционен съд. Онези, които имат право на това - президент, 48 депутати, Министерски съвет, Върховен съд, главен прокурор и омбудсман - всички те с бездействието си стават нейни мълчаливи съавтори.
Какво всъщност е нашумялото топло наказателно дело? Това е една авария на коруптивен механизъм, която се опитват да ограничат и изолират като петно от разлив. Искат да ни убедят, че топлият директор сам прал - без перална и без сапун, като в песента "Мома платно белеше". Тук не е важно само какво са намерили в неговия чайник и колко чаени чашки е имал сервизът. Важни са инсталацията и технологията как моят лев от касата на топлофикация стига до топлия банков сейф - ето за това става въпрос! Прокуратурата няма да допусне да бъде използвана като сешоар, когото намаляват или изключват, щом фризурата на властта стане готова. Тя се ползва с ново доверие и следва да има ново самочувствие.
Не бих имал нищо против дялово разпределение на висшата корупция. Например да кажат на някое правителство: През вашия мандат са изчезнали 1 милиард лв., те са ви подадени както топлоенергия на етажна собственост, ако обичате платете ги като топлинни загуби на входа. Отчетено е, че те са влезли във вашата правителствена инсталация, хайде сега бръкнете се по принципа на дяловото разпределение съобразно ресорите си и ги платете от джоб. Нали правото е изкуство за справедливостта и доброто. Дори индивидуалният коруптомер да е занулен, доста жега изчезва през общите части на сградата.
.
.
|
04 Януари 11, 11:49
 Коментари (6)
|
|
