|
|
 Глог 11:44 |
|
|
НЕ ПЛАЩАЙ НА ТОПЛОМАФИЯТА |
Гражданско сдружение
“Асоциация на данъкоплатците в България”
АЗ НЕ ПЛАЩАМ НА ТОПЛОМАФИЯТА!
ВИЕ МОЖЕТЕ СЪЩО!
Д-р Радко Ханджиев
Библиотека “В помощ на прокурора”
С о ф и я - 2 0 0 7 г.
КОИ РАЗПОРЕДБИ НА ЗАКОНА НИ ЗАДЪЛЖАВАТ ДА НЕ ПЛАЩАМЕ НА ТОПЛОМАФИЯТА?
Закон за МВР (ДВ бр.122/1997)
Чл. 90 ал.1
(т.9) Престъпна организация или група е, която чрез използване на
сила или внушаване на страх сключва сделки или извлича облаги.
Наказателен кодекс
Чл. 20
(1) Съучастници в извършването на престъпление са
извършителите, подбудителите и помагачите.
(4) Помагач е този, който е улеснил извършването на престъплението
чрез... набавяне на средства или по друг начин.
Чл. 321а.
(1)Който участва в ръководството на организация или група, която чрез
използване на сила или внушаване на страх сключва сделки
или извлича облаги, се наказва с лишаване от свобода от три до осем години.
(2) Който участва в такава организация или група, се наказва с лишаване от свобода до пет години.
----------------------------------
Според някои медии събираемостта на топлофикационния рекет е
спаднала до 12%. Дори да са пресилени, тези данни навеждат на извода, че съзнателно или подсъзнателно хората вече
се изправят срещу топломафията.
Тук предлагаме разговор с д-р Радко Ханджиев – първият
българин успял да пребори топломафията.
© Д-р Радко Ханджиев
с/о ГС “Асоциация на
данъкоплатците в България”
Всички права запазени.
Беше през зимата на 1988 г. Дори в сравнително топъл зимен ден температурата в апартамента ми едва достигаше 14°С – далеч под нормативите. Съставихме протокол в присъствието на представител на “Топлофикация”. Никакви мерки обаче не бяха взети. По закон трябваше да плащам 30 на сто, но “Топлофикация” продължи да ми праща сметки, все едно, че всичко е било изправно. Уведомих ги, че докато не отстранят дефектите си, прекратявам плащанията.
Дълги години си разменяхме писма. Докато един ден научих, че извадили изпълнителен лист срещу мен. Без да бъда призован, без съдът да установи безспорно дали наистина съм длъжник на “Топлофикация”. Консултирах се с колеги от Юридическия факултет и пуснах жалба до Софийския градски съд (СГС).
Какви мотиви изложихте?
Основанията ми бяха, че текстът на чл. 237 ГПК, по силата на който е бил издаден изпълнителният лист, е противоконституционен и следователно не може да поражда правно действие:
първо, защото узаконява неравнопоставеност между физически лица и стопански субекти;
второ, защото погазва чл. 6 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, разпореждащ: “всяко лице, при решаването на правен спор относно неговите граждански права и задължения..., има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд”; а съгласно чл. 5(4) на Конституцията, международните актове, ратифицирани по конституционен ред “имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат” (конвенцията е ратифицирана от НС през 1992 г.).
Какъв беше резултатът от жалбата?
С решение по гр. д. №3681/93 СГС отмени изпълнителния лист. Нито “Топлофикация”, нито районният съд си взеха поука. След година районният съд отново облагодетелства “Топлофикация” с нов изпълнителен лист. СГС отново отмени противоконституционно издадения акт с решение по гр. д. №1782/95. Присъдени ми бяха и разноски по делото.
Осъдили сте “Топлофикация”? Но това е прецедент!
Така е. И след втората отмяна “Топлофикация” не предяви претенция по общия исков ред. А законният срок е 6-месечен. Зададох си въпроса защо? И започнах да разследвам причините. Тук ми помогна моята научна подготовка.
Какво установи разследването?
Оказа се, че “Топлофикация” не може да докаже нито един от параметрите на своите фактури. Съгласно разпоредбите на чл.чл. 5 и 8 (1,т.11) на Закона за счетоводството (ДВ бр.4/1991), счетоводният документ трябва да отговаря на следните изисквания: предимство на съдържанието пред формата; историческа цена; същественост; вярно и честно представяне; документална обоснованост; достоверност в натурално и стойностно изражение... Ако не съдържа тези реквизити, съгласно чл. 11 такъв документ няма доказателствена сила.
Означава ли, че фактурите на “Топлофикация” са документи с невярно съдържание?
Точно така. Ако заведе дело, “Топлофикация” няма да може да докаже достоверността на претенцията си. Съдът ще отхвърли иска. А това ще е “лош” пример за подражание от страна на всички граждани. Освен това, някой може да поиска от прокуратурата да подведе под отговорност по чл. 311 НК съставителите на недостоверните фактури за документното им престъпление. Затова “Топлофикация” предпочете да се снижи. Да преглътне “загубата”. Да не се раздухва случаят...
Какво се случи по-нататък?
След 1996 г. цената на т.н. топлинна енергия за мегаватчас започна рязко да скача: от 3.96 лв. на 29.57 лв. през 1997 г. и по-нататък – на 37.45 лв. през 2003 г., за да достигне общо 111.69 лв. през 2005 г. Или налице е драстичен скок от 2760%. Всеки може сам да провери това, като прегледа сметките си.
Но цената на газа – основното гориво за ТЕЦ – също нараства драстично.
Това е откровена неистина. Правно необразованият би го казал по-простичко: нагла лъжа, разпространявана умишлено от ДКЕВР, “Топлофикация” и, за жалост, от повечето медии. За същия 10-годишен период (1996-2005) пределната цена на газа е нарастнала по-малко от 300%, по данни на “Булгаргаз”. ТЕЦ-овете обаче купуват газа по преференциална цена, обикновено наполовина от пределната.
Искате да кажете, че лъжата е държавна политика?
Не бих казал, че е държавна, защото държавата сме ние –народът, гражданите, данъкоплатците. Такова е съвременното, демократичното разбиране в европейските страни, залегнало е и в императива на чл. 1(2) на нашата Конституцията:
Цялата държавна власт произтича от народа.
Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите,
предвидени в Конституцията.
Народът, следователно, е Върховният суверен на Република България. Той може непосредствено да осъществява държавната власт чрез формите на пряката демокрация, когато органите, предви-дени в Конституцията, не осъществяват законосъобразно властта или умишлено бездействат. Това, че народът още не го е направил не означава, че денят, в който ще поиска да го направи е далеч! Вярвам, че съвсем скоро народът ще поиска императивно да се възстанови непосредственото действие на Конституцията, да се съблюдава върховенството на закона! Както постоянно ни повтарят и от Брюксел.
Но лъжата наистина е официална политика. Политика на чиновници, самообявили се за държавата. Защото, съгл. чл. 116(1) държавните служители трябва да бъдат само и единствено “изпълнители на волята и интересите на нацията. При изпълнение на службата те са длъжни да се ръководят единствено от закона и да бъдат политически неутрални”.
Съблюдават ли този конституционен императив в ДКЕВР, “Топлофикация”, М-во на енергетиката и пр.? Или чиновниците там са абдикирали от задължението си да бъдат служители на народа?
Това не е единствената лъжа...
Кои са другите лъжи?
Т. нар. топлинна енергия. Такава не съществува. Онова, което постъпва в радиаторите на гражданите е отпаден продукт от производството на електроенергия – топла вода под 70ºС. „Цената” на този отпадък е включена в цената на тока.
Нека подчертаем, главното предназначение на ТЕЦ е производството на електроенергия. Тръбопроводната мрежа и радиаторите в публичните и частните сгради изпълняват топлообменна функция. Те са свързани към ТЕЦ (не към “Топлофикация”!). При изграждане на ТЕЦ-овете е мислено държавнически: отпадъкът от производството на електроенергия да служи на гражданите и обществото, да отоплява публични сгради и жилища. Колкото по-добър е топлообменът, толкова по-евтин ще е произведеният ток. Това е известно на всеки грамотен топлотехник като принцип на Карно или Δtº (делта-те). Ако отпадната топла вода не минава през гражданската мрежа, ТЕЦ-овете трябва да изградят свои топлообменни тръбопроводи, за да изстудяват водата преди да я изпуснат в канализацията. Или “топли езера”, като в Марица-изток. Но това би оскъпило произведената електроенергия, икономически би било неизгодно.
Отпадната топла вода, следователно, не е нито стока, нито услуга, а обикновен производствен отпадък. Без гражданската мрежа ТЕЦ-овете не биха могли да работят. “Топлофикация” няма някакво участие нито в производството, нито в преноса на този отпадък.
Но иска да плащаме, при това двойно...
Не е луд, който яде зелника. Виновни сме обаче ние, гражданите, данъкоплатците, защото продължаваме да скланяме глава пред рекета на топломафията. Посочихме вече, че всички разходи по така описания производствен цикъл са калкулирани в цената на произведения ток. Не са включени единствено разходите за наем, който ТЕЦ-овете са длъжни да плащат на собствениците за това, че отвеждат през частни тръбопроводи своя отпаден продукт. Така би трябвало да бъде ако все още искаме Република България да е правова държава, а Конституцията да е Върховен закон и да има непосредствено действие. Защото частната собственост е непри-косновена и се гарантира и защитава от Конституцията (чл.17 ал.3).
Не е ли произвол да се ползва нашата собственост без предварително съгласие?
Напълно вярно. Но може да направим компромис, като приемем, че ние, гражданите, както и администрацията и фирмите, ползваме за отопление отпадния продукт като компенсация за наема, който би трябвало да получаваме. Нека подчертаем, ние не само ползваме отпаден продукт, а чрез собствената си мрежа предоставяме транзитна услуга на ТЕЦ да охлажда и отвежда своя отпаден продукт! Посочихме вече, че без нашата мрежа ТЕЦ-овете не биха могли да произвеждат ток.
А как стои въпросът с локалното парно?
Близо 90 на сто от публичните и частните сгради с парно в София са директно свързани към ТЕЦ. Останалите 10 на сто са в квартали с т. нар. локално парно и нямат директна връзка. Но имат разходи за производство и доставка на топла вода. За да не бъдат дискриминирани последните, разходите се заплащат осреднено от всички ползуватели, независимо коя част на града обитават. Република България все пак е “демократична, правова и социална държава”, принцип, прогласен още в преамбюла на демократичната ни Конституция.
Как тогава “Топлофикация” формира “цена” на отпадъчен продукт, стойността на който е включена в стойността на произведения основен продукт?
Много добър въпрос. Зададох го на г-жа Анна Янева – заместник-министър на енергетиката, през август 2006 г. на пресконференцията непосредствено след ареста на Вальо Топлото. И знаете ли какъв беше нейният компетентен отговор? “Не мога да отговоря”.
А вие можете ли да отговорите?
Аналитично, да. Преди всичко, България е вече част от Евросъюза. Следователно, длъжни сме да се равняваме с европейската, евросъюзната, съпоставимата норма. Гражданите на ЕС плащат за енергия за битови нужди около 5-6 на сто от средната си заплата, както беше и у нас преди 20 години. След като “Топлофикация” нищо не произвежда, нищо не доставя на приблизително 90 на сто от сградите с парно в София, кому са потребни директори, секретарки, инкасатори, счетоводители, абонатни станции, служби, автомобили и пр. джакузита и манекенки за калкулиране на… отпаден продукт, т.е на нищото? Каква е пречката да се въведе местна или общинска такса в същия размер? Второ, казахме вече, че у нас цената се осреднява. Това е не само законно, но и справедливо. С други думи, разходите за производство и доставка на топла вода в кварталите с т. нар. локално парно плюс разходите за поддръжката на цялата мрежа се разпределят между всички ползватели. За да установим колко трябва да плащаме обаче, трябва преди това да отговорим на въпроса колко са всичките тези разходи?
И колко са?
Поддръжката на цялата софийска мрежа на “Топлофикация” е
10 млн.лв. годишно. Това разкри в телевизионно интервю Георги Рогачев няколко дни след като бе пуснат от предварителния арест.
Заплатите на техническия персонал по поддръжката на мрежата са около 1.2 млн.лв. годишно. Оценката е за 1000 лв./мес. средна заплата плюс осигуровките на около 100 души техници, които да преминат на щат към ТЕЦ. Макар че поддръжката може да се извършва и от по-малък състав, смятат експертите.
Производството на топла вода в районите с локално парно, вкл. подгряването на отделни участъци в цялата мрежа, плюс електроенергията за помпите, възлиза на не повече от 25-26 млн.лв. годишно при сегашната цена на газа. Или, не повече от 36-37 млн.лв. годишно трябва да бъдат общите разходи.
Нека разделим тази сума на общия брой отопляеми помещения в София – публична или частна собственост, или, за по-голямо удобство – на броя на радиаторите в тези помещения и ще стигнем до извода, че ако плащаме около 4-5 лева на радиатор за отопляемо помещение ще се натрупва дори резерв от около 10-12 млн. лв. годишно. Този размер съответства на евросъюзната норма за такси за енергия за битови нужди, именно, 5-6 на сто от средната работна заплата. А тази норма е задължителна след като Република България е вече част от общия европейски дом.
Освен това, много по-изгодно за обществото е да се отоплява с отпадния продукт от ТЕЦ-овете отколкото с електроенергия. Научните разчети показват, че ако трябва да се отопляваме с електричество, от 100 единици вложени в производството на електроенергия едва 25 се използват ефективно в нашите домове. Експертите са категорични: отоплението с електричество е варварство!
Такова е становището и на Гражданско сдружение “Асоциация на данъкоплатците в България” www.adb.hit.bg
Сдружението е асоцииран член на авторитетните международни организации CIVICUS – Световния алианс на организациите за гражданско действие със седалище Washington D.C. www.civicus.org и на World Taxpayers Associations – Световната Асоциация на данъкоплатците със седалище Стокхолм www.worldtaxpayers.org
В публичното пространство се твърди, че “Топлофикация”-София имала дългове към “Булгаргаз” за над 170 млн.лв.?
Това е още една нагла лъжа. И още един укор към медиите, които я разпространяват. Откъде идва този дълг, след като не “Топлофикация”, а ТЕЦ е производител на енергия, респективно потребител на газа? Задължение на следствието и прокуратурата е да разнищят какви далавери се въртят с фактури между “Топлофикация”, ТЕЦ-овете и “Булгаргаз”...
Какво друго установи разследването?
Всичките тези топломери, разпределители и пр. “уреди”, които ни натрапват да монтираме, са измама. Федерацията на потребителите, главен секретар на която е известният правозащитник Павел Кърлев, отдавна е огласила експертното си заключение по този въпрос.
Установихме вече, че за да извлича неправомерно облаги в особено големи размери “Топлофикация” съставя фактури с невярно съдържание, тоест прибягва до подправка на документи. Но “Топлофикация” е пъпно свързана с властта (ДКЕВР, М-во на енергетиката) щом може да прокарва исканията си за повишаване “цената” на отпадния продукт, наричан измамно “топлинна енергия” и то въз основа на документи с невярно съдържание. Чрез съдебната власт пък тероризира гражданите, заплашвайки ги със самоуправство и санкции по противоконституционните текстове на чл. 237 ГПК. Чрез медиите – внушава страх чрез организиране на кампании с ограбените от нас пари. Чрез съучастническите й фирми като “Техем”, “Бруната” и др. организира хайки, по-точно “шпиц-команди” за самоуправство и незаконно проникване в частната собственост...
Кому е изгодно съществуването на „Топлофикация” тогава? След като нищо не произвежда, нищо не доставя? Доколкото преносните съоръжения са необходими за производствения цикъл на ТЕЦ-овете, поддръжката им не може ли да се извършва от самите ТЕЦ? В интерес на гражданите и обществото, както повелява чл.18(6) на Конституцията?
Точно така. „Топлофикация” не се интересува от подръжката на преносната мрежа. Заинтересовани са единствено ТЕЦ-овете. Колкото по-добър е топлообменът, толкова по-голям е КПД на ТЕЦ-а, толкова по-евтина е произведената електроенергия. Затова радиаторите не трябва да се изключват. Това е вредно за националното производство на електроенергия.
На „Топлофикация” обаче не й пука за националния интерес. Създадена е само и единствено за корупция. Необходима е на престъпни властници за ограбване на огромни суми чрез престъпни схеми. Тези пари се акумулират в тайни сейфове, офшорни или извънбюджетни сметки за собствен и на партизаните им харчлък. През последните десет години нормата на грабеж само от “цената” на т. нар. топлинна енергия надхвърля 2760%. Българските граждани са изнудвани – противно на волята им – да погазват непосредственото действие на Конституцията и да плащат най-скъпото парно в света. Действителният размер на грабежа през последните години възлиза не на милиони, а над 3,500,000,000 (три милиарда и петстотин милиона) лева, според експерти на Гражданско сдружение “Асоциация на данъкоплатците в България”. Само за периода януари 2002 – декември 2006 г. са били надписани, т.е. ограбени, над 1,500,000,000 (милиард и половина) лева на столичани, признава екс-шефът на “Топлофикация” Васил Филипов в интервю пред в. “24 часа”. Къде са потънали тези милиарди? Как ще бъдат възмездени българските граждани? Тези въпроси също трябва да разнищи следствието...
Може ли да се направи извод, че “Топлофикация” е мафия?
Абсолютно. Прийомите и методите на “Топлофикация” да извлича облаги чрез подправка на документи и рекет, да прониква в частната собственост чрез самоуправство, внушаване на страх, използване на сила и т. н. съответстват напълно на характеристиката на организирана престъпна група, дадена от Международния съд в Хага. Нашето законодателство възпроизвежда тази характеристика в чл. 93 т. 20 и чл. 321“а” на Наказателния кодекс и по-експлицитно – в чл. 90 ал.1 т.9 на Закона за МВР (ДВ бр. 122/1997), дефинирайки:
Престъпна организация или група е,
която чрез използване на сила или внушаване на страх
сключва сделки или извлича облаги.
Вече никой не се съмнява, че става въпрос за група, която организирано е задействала престъпна схема за източване на милиони, огласи миналата есен Татяна Шарланджиева от Националното следствие. Следователката трябва да е стигнала в своето разследване до връзките на топломафията с най-високи етажи на властта, за да формулира подобен извод. Дали пък именно това обстоятелство не е причина за нейното отстраняване от следствието?
Твърдите, че структури на властта са част от организираната престъпност?
Твърдят го всички специализирани учебници и справочни издания. Политическият чадър или политическата протекция (access to political protection) се сочи като неотменна характерна черта на организираната престъпност. Изучава се във всички правозащитни академии, вкл. в института на МВР в Симеоново. Няма организирана престъпност извън подкрепата и закрилата на организационни структури в най-високите етажи на властта! Нито една мафия не е в състояние да тероризира гражданите, да граби безнаказано огромни суми, ако не разполага с политически комфорт, ако няма протекцията на политици и в законодателната, и в изпълнителната, и в съдебната власти. Случаят с “Топлофикация” само потвърждава, че става въпрос за подобна мафия.
Какви са фактите, които стоят зад този извод?
Как иначе да обясним съчинителството на “закони” за енергетиката (ЗЕЕЕ, ЗЕ и др.), които не отразяват общия интерес, обективното право, които престъпват основни права на гражданите, залегнали в неотменяемите разпоредби на гл. ІІ на Върховния ни закон, които принуждават гражданите – противно на волята им – да погазват непосредственото действие на Конституцията?
Как иначе да обясним действията на ДКЕВР, многократно и арогантно престъпващи чл.18(6) на Конституцията и решенията на върховната ни съдебна инстанция?
Как иначе да обясним поведението на финансови и контролни органи, които нагло си затварят очите пред грабежа на топломафията, очевидно защото колкото по-мащабен е грабежът, толкова повече – под формата на ДДС – се налива неправомерно в бюджета?
Как иначе да обясним практиката на районните съдилища да издават изпълнителен лист по късата процедура срещу уж неизправни длъжници, след като на всеки първокурсник е ясно, че текстовете на чл. 237 ГПК, узаконяващи неравнопоставеност между физически лица и стопански субекти, са противоконституционни и следователно не могат да пораждат правно действие? Нещо повече, можем ли да говорим въобще за правосъдие, след като самият съд погазва нормата на чл. 6 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, разпореждащ:
Всяко лице, при решаването на правен спор
относно неговите граждански права и задължения...,
има право на справедливо и публично гледане на неговото дело
в разумен срок от независим и безпристрастен съд...
Как иначе да обясним неотдавнашното решение № 4/2007 на Конституционния съд освен като гавра с Омбудсмана и авторитетните неправителствени организации, подкрепящи искането на Омбудсмана, именно: Висшият адвокатски съвет, Съюзът на юристите, Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, Българският Хелзинкски комитет? Нещо повече, като погазва чл. 6 на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, като престъпва Върховния закон на Република България, Конституционният съд на практика дава рамо на организираната престъпност, подкрепя мафията срещу народа, превръща се в заплаха за конституционния ред на страната.
Накрая, но не на последно място, как да обясним и медийния комфорт, дори охотното съдействие на престъпната група “Топлофикация” от водещи национални медии?
След като “Топлофикация” е мафия, трябва ли да й плащаме?
Категорично не! Част от гражданите вече са стигнали до този законосъобразен извод. В София те представляват 88 на сто, според някои медии. Очевидно, налице е сериозен полъх на гражданско общество у нас. Това са грамотни граждани, те са наясно, че законът ги задължава да не сътрудничат с мафията, да не се поддават на заплахите й, да не й плащат!
Ония обаче, които все още се колебаят и продължават да плащат, нека знаят, че са станали съучастници на организираната престъпност по смисъла на чл. 20(4) НК. И когато един ден България стане правова държава, когато се възстанови непосредственото действие на Конституцията, те, вкл. техните деца и внуци, не биха могли да претендират за възмездяване. Освен това ще търпят и укорите на поколенията. Как ще гледат в очите своите деца и внуци? Какво ще им кажат един ден? Защо са продължили да сътрудничат на мафията и след скандалните разкрития от лятото на 2006 г.?
Не апелирате ли към гражданско неподчинение?
Тъкмо обратното. Апелирам към защита на Конституцията на Република България, която има непосредствено действие! Апелирам към правов ред, към съблюдаване върховенството на закона! Апелирам за създаване на ефективна и достъпна съдебна власт! Апелирам за същото, за което постоянно апелират и от Брюксел!
Гражданско неподчинение са обявили чиновниците. Те са тези, които не се подчиняват на гражданския ред, на Конституцията, на върховенството на закона. Нима не са знаели за престъпленията на топломафията? Нима не са били длъжни да спрат грабежа? Длъжни са били, разбира се, но не са имали волята да се самозадействат. Абдикирали са от задължението си да бъдат “изпълнители на волята и интересите на нацията”. Престъпили са разпоредбата на чл. 116(1) на Конституцията. Като един Шушелов, например. Допустимо ли е в продължение на години председателят на ДКЕВР да одобрява документация с невярно съдържание за повишаване цената на “отпадния продукт”, тоест на нищото? Та това е престъпление по служба! Чиновниците не само са знаели, някои дори са участвали в грабежа. Били са и продължават да бъдат част от топломафията.
Затова разкритията започнаха не от България, а от чужбина, по сигнал от Австрия. Тревожното е, че съдът пусна на свобода топломафиотите. Не е ли това прелюдия към оневиняването им? Не се ли потвърждава изводът за властова протекция над топломафията?
Какво смятате, че трябва да предприемат гражданите?
Всичко зависи от самите нас. От гражданите, от целия народ. Да не се спотайваме като страхливци, да не изчакваме като “неразумни и юроди”, а да се вдигнем в защита на Конституцията. Конкретно за парното, нещата са изцяло в нашите ръце. ТЕЦ-овете не могат да прекратят да транзитират отпадната топла вода през частната мрежа, защото това би означавало да спрат да произвеждат ток. А това е изключено, особено след затварянето на ІІІ и ІV блок в “Козлодуй”.
Затова трябва незабавно да прекратим всякакво угодническо поведение пред мафията. Затова живущите във всяка сграда, във всеки блок, всеки вход да предприемат незабавно следните стъпки:
1. Да подсигурят охрана на входа и да монтират надеждни заключващи устройства;
2. Да не допускат представители на топломафията и на дъщерните й банди като “Техем”, “Бруната” и др. до подстъпите към частната собственост, тоест до входовете на сградите, до апартаментите, до абонатните станции. Абонатните станции също са частна собственост или са разположени на територията на частна собственост;
3. Никакво плащане на “Топлофикация”! Нито стотинка повече на мафията!
4. Да монтират на всеки вход голяма предупредителна табела с размери 2 х 1 метра с надпис:
Частна собственост!
Вход за топломафиоти – строго забранен!
Частната собственост е неприкосновена и се гарантира и
защитава от Конституцията! (чл.17 ал.3)
Ако успеем да сторим това, ще помогнем на властта да тръгне по пътя на трансформирането си в управление: да изрине авгиевите си обори, да възстанови непосредственото действие на Конституцията, да прочисти собствените си редици от корупцията и престъпността, да създаде ефективна и достъпна съдебна власт, която бързо и ефикасно да се справи с мафията.
Ако успеем да сторим това, ще помогнем в България да се установи гражданско управление, което да съблюдава само и единствено върховенството на закона. Както императивно настояват и от Брюксел.
Ако успеем – ще помогнем на себе си!
Не се ли опасявате, че “Топлофикация” може да фалира?
Чухме вече тези опасения на г-н Овчаров. Може ли някой да каже обаче как се фалира организирана престъпна група? Какви са правилата за такъв фалит? По кой закон може да стане това? Организираната престъпна група се ликвидира, както се ликвидират терористи, а нейните адепти в законодателната, в изпълнителната и в съдебната власти трябва да се изправят на подсъдимата скамейка.
Затова “Топлофикация” трябва не да се фалира, а да се ликвидира. Поддръжката на съоръженията да се извършва от ТЕЦ. А гражданите да плащат местна или общинска такса за радиатор в размер до 4-5 лв./месечно, според евросъюзната норма.
Но ако “Топлофикация” се ликвидира, няма ли бюджетът да се лиши от съществени приходи?
Не е вярно. Това са мръсни пари. Източени чрез престъпни схеми от джоба на народа, от гражданите, от Върховния суверен на Република България. Казват, че парите не миришели. Не миришат, докато не се размирише поредният скандал. С негативни последици за България...
Има ли поне един разумен човек, който да вярва, че милионите в задграничните сметки на Вальо Топлото не са източени от “Топлофикация”, не са ограбени от хората? А това е само малка, нищожно малка част от ограбеното. Действителният размер на грабежа, както сочат експерти на ГС “Асоциация на данъкоплатците в България”, възлиза на около 600-800 млн. лева годишно. Тези мръсни пари се акумулират в тайни сметки за финансиране на мръсни сделки, за задкулисни политически игри, за купуване на политици, магистрати и медии, за джакузита, манекенки и пр. Тези мръсни пари не могат да стимулират пазара, не са в състояние да генерират национален доход.
Според законите на пазарната икономика тези пари са отнети от пазара: на гражданите им е била отнета възможността да реализират покупката на стоки и услуги; на пазара е била отнета възможността да реинвестира тези стотици милиони, да създаде нови работни места в материалното производство, да генерира национален доход, а това именно е най-сигурният източник за постъпления на чисти пари в бюджета. В този дух са и препоръките към България в неотдавна публикувания доклад (ILO/02/07) на Международната организация по труда в Женева.
Ако продължаваме да си мълчим, ако продължаваме да пълним гушата на мафията. Ако продължаваме да се държим като “неразумни и юроди” властта ще продължава да пълни бюджета с мръсни пари.
Ако осъзнаем обаче необходимостта да се преборим за възстановяване на Конституцията, за установяването на правов ред, да строшим главата на мафията, това означава да осъзнаем силата си на народ, на Върховен суверен на Република България.
Това означава да се превърнем в реален фактор на социалните, икономическите, политическите процеси в страната.
Това означава да тласнем напред развитието на обществото. Само ако съберем волята си. Ако бъдем единни. Без оглед на индивидуалните ни различия или възгледи.
Без нашите активни действия, по-добро време няма да дойде. Няма да има стабилизация. Няма да постигнем устойчиво развитие. Няма да създадем здравословно гражданско общество. Няма да бъдем равнопоставен партньор в Европейската общност.
Само чрез нашите активни действия властта ще може да се трансформира в управление, чиновникът – в служител, държавата – в гражданско общество. А само едно опиращо се на гражданите управление е в състояние да намери пътища и средства за създаване условия за нови работни места, за стимулиране на пазара, за възраждане на икономиката. За попълване на бюджета с чисти пари!
Каква е ролята на Румен Овчаров в скандала с “Топлофикация”?
Много интересен въпрос. Т. н. топлинна енергия за мегаватчас струваше 3.96 лв., когато Румен Овчаров беше министър на енергетиката през 1996 г. Следващата 1997 г., при кабинета на Иван Костов, вече е 29.57 лв., т. е. “цената” скача с около 26 лв. или повече от 7 пъти. Рекьордьор на грабежа е кабинетът Сакскобургготски: за четирите години във властта “цената” на т. н. топлинна енергия хвръкна с още 81 лв. и достига през 2005 г. общо 111.69 лв.!
Именно тази “цена” завари Румен Овчаров, когато се завърна като министър. Казано другояче, нормата на грабеж от 2760% е реализирана през 9-годишното му отсъствие от това министерство!
Тревожното е, че близо две години след като се завърна отново на министерския пост, Румен Овчаров не задейства ликвидирането на мафията. Вероятно не се е чувствал достатъчно сигурен в това “блато с алигатори”.
Именно затова са необходими нашите незабавни енергични действия: да защитим конституционното управление; да помогнем да се изринат авгиевите обори на властта; да се ликвидира “блатото с алигаторите”. Щом Овчаров не успя – друг ще трябва да го направи! Иначе – не ни мърда предпазната клауза!
А ролята на Главния прокурор?
Ролята на Главния прокурор е ключова. Нека г-н Борис Велчев не се страхува да направи следващата законосъобразна крачка: да повдигне обвинение срещу “Топлофикация” като срещу организирана престъпна група, каквато е в действителност!
Защото не може да се разграничават шефовете с тайните им сейфове от редовите служители, които доброволно съставят фактури с невярно съдържание за осчетоводяване на отпаден продукт, т.е. на нищото. Както не може да се разграничават босовете на нарко-мафията от редовите “мулета“, доброволно пренасящи наркотика.
Именно заради несправяне с организираната престъпност търпим най-сериозни критики от Европейската комисия, за малко да изложим на риск приемането ни в ЕС и дълго още ще бъдем наблюдавана, а не равнопоставена страна в европейското семейство. Съблюдаване върховенството на закона, като предпоставка за институционално изграждане, туширане на престъпността и догонване на развитите европейски страни е не само изискване на Евросъюза, а върховен дълг на всеки гражданин.
Нам трябват не “реформи”, а правов ред
и върховенство на закона!
- - - - - - -
|
03 Ноември 08, 11:44
 Коментари (7)
|
|
